Икономиката не е всичко.
Андрю Брайтбарт, американски журналист от близкото минало, твърдеше, че политиката в една държава следва това, което се случва в културата й. Тази теза стана популярна след избирането на Доналд Тръмп през 2016-a година, дошло за доста хора като гръм от ясно небе. Самият Брайтбарт в годините си на известност е бил нападан от политическите си противници по справедливи и не толкова справедливи причини. Времето до смъртта му e показвало вече резките промени, които настъпваха в Американската култура, пряк ефект от засилващата се роля на политическата коректност върху нормалното общество. Какво може и какво не може да се казва от една политическа партия, a дори и сред индивидуалните хора, бе рязко променено в рамките на десетилетие. А днес политическият пейзаж на Щатите изглежда все повече като трагикомичен цирк, за съжаление отразяващ и едно все по-объркано гражданско общество.
Един бърз поглед върху ценностите на демократическата партия от днес спрямо ценностите отпреди двадесет години ще покаже правотата на цитата на Брайтбарт. От бракът като институция между мъж и жена, през "правото" на "семейно планиране" чак до днешните спорове за броя на половете и дискусии на тема кой малцинствен етнос е пострадал най-много от "злите" бели Американци през съответната седмица. Но дори „червената“ (републиканска, да не се объркаме с родните политически цветове) част на държавата преминава през дълбоки ценностни промени, считани доскоро от мнозинството за „прогрес“.
Все по-голямата политическа поляризация както в Америка, така и на нашия континент (протестите при нас са най-пресния пример), ме кара в личните ми контакти да съм още по-старателен да разбера гледната точка на хората срещу мен, особено когато очаквам и при нас тепърва да назряват някои откровено отровни културни влияния, идващи от запад. Във времето на социални медии, бурни реакции и постоянен поток от информация, в голямата си част излишен, запазването на спокойствие и човечност ще бъде ключово за бъдещите общества.
Ако всичко се измерваше с икономически индикатори причината за несъгласието между поколенията у нас щеше да бъде решено категорично в полза на едната страна още днес. Ако материалният просперитет и свободният пазар бяха отговорът на всички екзистенциални въпроси, то наистина позицията на старите поколения би могла да буди единствено присмех. Но настоятелните вопли на прародителите ни изпълнени с носталгия, особено от малките градове, където последствията от прехода сякаш се усещат по-тежко, ме караха да се замисля какво точно са виждали и виждат тези хора. Не бих могъл с лека ръка да отхърля такъв значителен процент от населението, особено когато всеки от нас може да намери подобни мнения все някъде в краищата на родата си.
Лично аз категорично съм се убедил, че за хората няма по-добро общество от това, което обитават когато са млади. Това може да включва всякакво време освен, може би, открита война. Може да е във време на фалити, хиперинфлации, икономически депресии, монархии или тоталитарни режими. Когато сещате-се-кои-функции на телата ни са в разцвета си и когато гледаме само с добро настроение напред. Когато болестите, отговорностите и финансовите кризи сякаш нямат влияние над индивида. Но ако мога някак си да визуализирам нещата, за които старият режим често бива хвален от хората с носталгия, то следва да си зададем въпроса доколко става дума за конфликт между две икономически системи и до колко това е един глобален процес.
Ако просто следвате културните промени на западните общества напоследък, ще сте забелязали кои държави сякаш печелят състезанието по възприемането на ексцентрични, лъжливи и често объркани идеали. Къде семейството е изгубило всякаква тежест, правителството се е превърнало в бог, а екологията в самоубийствен култ. Ако асоциираме тези неща със свободния пазар, Америка, или „демокрацията“, наистина ли е толкова трудно да се види за какво точно жадуват носталгиците, или почитателите на Съветския съюз? Защо не "падат по гръб" и настояват, че техните млади години са били „по-добре“? Много лесно е да се забележат предимствата на едно подредено, макар и изкуствено поддържано и лицемерно общество, пред днешния ексцентричен буламач сервиран от запада, корпорациите и някои неправителствени организации.
Причината да напиша тази статия бяха видеоклипове от Ню Йорк, заснети през седемдесетте години, които наскоро гледах. Първото нещо, което правеше впечатление, беше елегантното облекло на всички на улицата, а второто - значително по-бавното ежедневие спрямо наши дни. Все пак става дума за един от най-забързаните градове, а може би и най-забързаният град изобщо. Бели и черни с еднакви маниери и възпитание, любезно любопитство и сякаш капка наивност, гледаха към камерата и отговаряха на въпросите на репортера. Особена беше разликата при дамите спрямо днешната средностатистическа обитателка на противоречивия мегаполис. Освен облеклото и възпитанието, средностатическите американци са пострадали значително и откъм хранителен режим и начин на живот. По ирония на съдбата клипът завърши с кадри от първите наченки на хипи движението, което десетилетия по-късно ще има дейно участвие в унищожението на много от тези опори на балансирания нормален живот.
В западна и свободна Европа положението е било подобно. Ако сте гледали поне един филм на шведския режисьор Бергман, съм сигурен, че и вие сте усетили поне за миг носталгия към спокойствието на 70-те и 60-те години от миналия век, привидната липса на вулгарност и нормалността на обществата в тези стари ленти. Докато днес дори в по-религиозните региони, шведите дълбоко се покланят на новата "социалносправедлива" посредственост и пародийните й намеси и в най-личните отношения между индивите. А докато умовете на младите се отравят в университетите (личните ми наблюдения от катедрите по социология биха били достатъчно материал за отделна статия), то новите им гости от Африка и Азия често са на нашето "ретроградно" и балканско мнение и вместо с благодарност към щедрите за тях помощи и откровени икономически привилегии, често те се отнасят с присмех и презрение към царуващото лицемерие.
Всичките ми приятели от Западна Европа, с които мога да говоря открито по темата, осъзнават, че някои от най-добрите години както икономически, така и откъм култура и общество, са били през отминалите десетилетия на 20-и век. Сякаш при годините след войната и оптимизмът около тях, в комбинация с напредващите (но не прекалено много) технологии се постига най-добрият баланс. Баланс, който днес сякаш е безвъзвратно загубен.
Следите от всички тези престъпления срещу нормалния начин на живот идват от това, което обществата считат за "американска култура". Често чуваме и терминът "културен империализъм" като описателно на засилващото атлантическо влияние в нашата страна и другите държави от Източна Европа в десетилетието след прехода. Сякаш за месеци "Ну погоди" стана "Том и Джери". Самият аз съм част от това поколение и съм израсъл с 80% американски филми, американска музика и дори помня дните, когато МакДоналдс ни изглеждаше като петзвезден ресторант, само защото беше нещо напълно ново. Има много теории за причината за общата морална деградация и призовавам читателите сами да проведат леко независимо разследване по темата.
Не вярвам, че влиянията на които сме подвластни днес, както и засилващата се апатия, идват единствено от "чичо Сам". По-интересен е погледът към хората, които имат достатъчно влияние чрез медии, маркетинг, реклама и "забавление" трайно да променят обществените нагласи в световен мащаб. Те чисто финансово разполагат с ресурсите да го правят, а властта им в други сфери е добре документирана. Корпорациите, които оглавяват, отдавна сa интернационални единици, а финансовата мощ, която са достигнали, не е подвластна на печалбите в края на годината.
В заключение ще кажа, че според мен точно този световен "елит" е в основата на всички обърквания и морална деградация в съвременните общества, независимо дали става въпрос за "пост-соц" демокрация като нашата, или мощните западни финансови икономики. Към това допринася и технологиячният прогрес и особено социалните мрежи като явление. Дебат фокусиран единствено върху "планирана срещу отворена икономика" пропуска това ключово обяснение на явленията, които наблюдаваме.
Commentaires